19-годишна девойка осъзнава, че е натрупала 100 000 лева в стипендии (не е кликбейт и не се фукам без причина!)

Ясно е, че в нашата хубава държава има проблеми (както навсякъде в света, държа да отбележа!). А човек, който не дава всичко от себе си да разреши тези проблеми, (особено тези, които са му по силите) е част от тях. Така че най-накрая, благодарение на тази карантина, аз сядам да разрешавам един от най-важните ми казуси. Защо до толкова малко юноши и възрастни достига важната информация за толкова прекрасни възможности за образование, личностно развитие, пътуване и какво ли още не?! 

В този блог ще се опитам да бъда възможно най-полезна на българската младеж (и не само!) в разпространението на ключова информация (и не само!) за възможности от всякакъв вид, защото е безобразие да липсват ресурси на достъпен български език. Например, ако човек седне да чете сайта на Европейската комисия (не ми се сърдете ЕК, обичам Ви!), търсейки информация за младежки обмен по Еразъм, няма да намери нищо освен един куп бюрократична бумащина и празни приказки. Още по-малко, би открил важни подробности като опит от първа ръка на участник, как да се подготвим за такова изживяване, как да разпознаваме измамниците в тази област (за съжаление и това го има и съм насъбрала доста пикантни истории да разказвам) и т.н.

Аз, въпреки скромните ми 19 години (т.е. юноша пред пенсия), считам че определено има какво да споделя по въпроса! Благодарение на страшния ми нюх за надушване на възможности (пък и обичам безплатни неща, няма да си кривя душата), успях да се възползвам от стипендии на обща стойност около 100 000 лева, без да съм нечие разглезено привилегировано отроче (ех, а тогава колко ли можеше да са…нищо де, и това не е малко!) и посетих над 15 държави на 4 континента (естествено с образователна цел!) общо за 5 години.

Защо го правя? Ами, защото не мога да спра да си мисля за това колко по-добро място би бил светът, нашата държава и малките ни общности ако имаше повече образовани, облагородени, учени хора. Всичките тези стипендии ми дадоха толкова много (тука надявам се не звуча като една лелка дето каза че демокрацията ни отне много). Сред тях са страхотни приятелства, ключови знания, безкрайно важни умения, незабравими спомени. Чувствам се длъжна да ги споделя с останалите (пак така безплатно, за ваше щастие).

Стига толкова за днес. В следващия пост споделям по-подробно как се докопах до тези заветни 100 000 лева в стипендии. Надявам се моите писания да са глътка свеж въздух. А ако не, поне да не са поредната безсмислена пръдня в интернет J

*на много места може да има хиперболизация с хумористична цел, ирония и други изразителни фигури и тропи.

Ако искате да получавате още ценни сведения от моя блог, може да харесате моята фейсбук страница (цък) и да се абонирате за блога само с имейл, от най-горното дясно ъгълче на страницата, където си пише Абониране.