10 неочаквани прилики между България и Канарските острови| Всичко е въпрос на Вяра

Откакто пристигнах на Ла Палма, започнах да забелязвам различни елементи от канарския бит, които изключително много ми напомнят за България: привички, начини на мислене, че даже и храни. (Какво правя тук: цък) Накрая, неочаквано установих, че бих толкова много километри, само за да заживея в българско село, ама с палми (не се оплаквам, всичко ме устройваше, стига да можех да си взема почивка от безмилостните фандъкови зими в София).

1.       Първото нещо, което ме учуди беше, че и тук има некролози, което е изключително рядко срещано в Западна Европа. По време на една от първите ни опознавателни разходки из селцето, местният ни пътеводител, млад астрофизик, който обичаше да се подиграва на родното си място, ги посочи с цел да ни покаже колко са шантави местните. За негово разочарование, аз не бях твърде впечатлена от този факт и му обясних, че и в България си имаме такива и че даже нашите са със снимката на починалия. Къде е тръгнал да продава краставици на краставичарка?

2.       Любопитството на населението към нас, двете чужденки в малкото село, беше също нещо, което ме накара да се почувствам като у дома. Същите пенсионери, със същите великолепни прически и леко намусени физиономии, насядали по същите пейки на площада или пред къщите, ни изследваха изпитателно, където и да се намирахме. Даже ни бяха и лепнали прякори. Аз бях високата, защото наистина, за място, където средната височина е около метър и двайсе‘, моите метър и осемдесе‘ направо предизвикаха фурор, както и един куп въпроси от сорта на: „Всички в България ли сте гиганти?“, „Как мога и аз да стана толкова висок?“ и любимият ми: „Бих те запознала със сина ми, ама ти си му твърде висока…“. Ок бумър.

3.       Бедността. Въпреки, че Канарските острови са най-богатите в класацията на европейските НОР (най-отдалечени региони) и в момента се справят сравнително добре финансово, хората тук, особено тези на по-мъничките острови, са живели (и някои все още живеят) трудно. За разлика от много места в западна Европа, тук не е странно да се видят изоставени къщи на хубави места (дори и тези с гледка към океана, позор!) или адски стари коли, някои от които са си направо антични. Първата снимка е от центъра на селото, където има огромна изоставена кооперация, заради конфликт между наследниците, а втората е от един от плажовете на съседен остров. Срам.

4.       Недооценяване на природното богатство. Красотата на Ла Палма спира дъха (особено като трябва да катериш баирите ѝ). Но често, когато съм се възхищавала бурно на хубостта на острова, ми се е случвало да бъда обвинявана от испанците, че го казвам само за да им направя удоволствие и се преструвам. Абсолютен шок. Знам, че просто хората са свикнали на знойните гори, кристално чистия океан и великолепните скали и те не им правят огромно впечатление. Но все пак...голямо учуване пада всеки път, когато възкликна: "ооо, каква яка палма" и тръгна да снимам, а местните се чудят какво толкова виждам в нея.

5.       Диктатурата на Франсиско Франко по много свои белези прилича на комунистическия режим в България, въпреки че двата държавни строя са в противоположните краища на политическия спектър (Horseshoe theory, anyone?). Т.е. възрастните хора на островите са израснали в подобни авторитарни условия като българските си съвременници. Това е подтикнало много канарци да поемат опасни прекосявания на Атлантическия океан, за да се преместят в тогава просперитетните Куба и Венецуела. Ироничното в случая е, че сега обратният процес е налице и мнозинството от имигранти на Канарските острови са именно от гореспоменатите държави. Чекръкът се върти ли, върти.

6.       Тук има лютеница, без майтап. Само че е в категорията сосове и се казва мохо пикон. Приготвя се с чушки, чесън, олио и подправки и разбира се, не е напълно идентичен с лютеницата, но е достатъчно близо за мен, че да не ми долипсва лютеницата (за разлика от бозата, която няма канарски еквивалент :/ ) Сосът има и зелен вариант с кориандър, но аз не съм му почитателка, защото има вкус на перилен препарат.

  

7.       Лудата мания с лотарията  също е една обща черта между двете места, за съжаление. Особено около Коледа, испанците навсякъде се редят на километрични опашки, за да се докопат до заветното билетче. Много държа да натъртя, че за мен хазартните игри (особено тези, които са собственост на олигарси) са пълно безумие и се надявам обществото ни да намери начин да ги изкорени за доброто на всички.

8.       Венга=Айде. Освен испански, говоря френски и английски, но в нито един от тези езици не съм намирала абсолютен еквивалент на нашето айде, което може да се използва в толкова много и разнообразни ситуации. Италианската ми съквартирантка беше толкова объркана от тази дума, която се превежда различно всеки път и още повече от факта, че аз, мацката, която има славянски език за роден, умееше да използва тази дума по-добре от нея.

9.       Едно от най-престижните постижения в живота на един млад човек е да емигрира. И в България, и на Ла Палма, за съжаление. Местният учител по психология, с когото говорих по темата го нарече комплекса на завладяваните населения. Накратко и много опростено, неговата теория е, че тъй като и България, и Канарските острови са били завладявани от различни империи, хората започват да вярват, че само защото са по-малко и по-бедно население, живеещо на неголяма територия в сравнение с империята, под чиято власт е, не е „яко“ просто да се развиваш в родното си място.  Сега обаче покрай коронавируса доста младежи се върнаха и осъзнаха, че може да се работи дистанционно, дори този вид работа е за предпочитане за някои. Кой знае, може наистина масово хората да се върнат по родните си места и да ги преобразят, връщайки им предишния блясък?

10.   И за положителен завършек, една от любимите ми прилики-Фиестите. Хората и в двете територии сме огромни почитатели на честото отпразнуване на каквото и да е с много и вкусна храна, силна музика, обилни количества алкохол (ром от банан или ракия, все тая) и дори побоища (с мярка, разбира се). Очевидно и работата е от значение, но за разлика от някои азиатски и европейски държави, ние като че ли никога не допускаме тя да обземе напълно живота ни и поне веднъж в месеца разпускаме чрез един-два купона.  Наздраве, salud и доскоро!

Ако искате да получавате още ценни сведения от моя блог, може да харесате моята фейсбук страница (цък) и да се абонирате за блога само с имейл, от най-горното дясно ъгълче на страницата, където си пише Абониране.