Защо имах абитуриентски бал в САЩ, но не и в България? | Всичко е въпрос на Вяра

Честит сезон на баловете, скъпи приятели! Знам, че много от зрелостниците на випуск 2020 съжаляват, че нямат възможността да имат нормален абитуриентски бал, но вижте- Да не правиш традиционен балкански бал е победа, не загуба. Надявам се статията ми да илюстрира този факт добре.

Още от единадесети клас бях взела решението, че не желая да съм абитуриентка, заради големия ресурс, който това упражнение изисква. И когато класът ми започна да се подготвя за „НАЙ-ВАЖНОТО СЪБИТИЕ В ЖИВОТА НА ЕДИН МЛАДЕЖ“, аз предварително уведомих всички да не ме броят нито за дискотеки, нито за хотели. През същата учебна година аз учех в САЩ, благодарение на стипендията KLYES, и бях напълно незаинтересована от приготовленията на  випуска ми. Наивно мислех, че всичко е точно, защото бях пределно ясна с моите намерения.

Когато се върнах в дванадесети клас обаче, за моя огромна изненада, се оказа, че съм заставена да отида на бала, защото училището ми е подписало договор с хотел, да го наречем Решатон, и ако не платя веднага капаро, ще съм принудена да плащам неустойки. Аз бях меко казано потресена, защото не разбирах как ще ме накарат да плащам неустойка заради договор, който не съм подписвала и дори не съм виждала в живота си (и в крайна сметка така и не видях, както и никой от випуска ми, впрочем). Следователно веднага се опънах. След многократни спорове с учители и съученици и пълен инат от моя страна, накрая бях оставена на мира, но цялото положение ми смърдеше яко.

Не само, че мястото на бала дори не беше избрано от нас, учениците, но и когато говорих с моя приятелка от съседна столична гимназия, тя ми сподели, че от същия хотел са им предложили оферта, чиято цена беше осезаемо по-ниска от нашата. Имайте предвид, че гимназията ми е с випуск от около 200 човека и нагоре и може би някой има интерес да ни принуждава да отидем на определено място всяка година. Както и да е.

Аз вече бях изкарала бал в Америка, където въпреки че бях на 17, бях допусната да имам американски абитуриентски бал. Бих искала да ви направя едно сравнение на въпросното събитие, а изводите са от вас.

Кувертът за тържеството в четиризвезден хотел, с включена вечеря на корем тип шведска маса, DJ и неограничен безалкохолен бар беше $65, (към 110 лева, почти наполовина от куверта в „луксозния“ софийски хотел)… В САЩ. Където знаете какъв е жизнения стандарт, особено в сравнение с България. (покупателна способност- 3 пъти по-голяма, а номинално-7 пъти) Т.е. дори и абсолтюната стойност на моя бал в САЩ излезе по-ниска от в България.

Дискотеките, поне в моя щат, не бяха практика, а по-скоро към 1-2 ч. след полунощ випуска се разбиваше на групички и всеки си правеше домашно парти. Което за мен поне, е за предпочитане пред блъсканиците в тия мизерни дупки (пък и е по-бюджетен вариант; моите съученици платиха над 100 лева на човек за по две водки в чалготека на бала).

Нека да се гмурнем по-дълбоко. Американският ми бал общо струва $245 (416 лв), а като изключим подаръка от приемната ми майка, цената пада до $95 (160лв). Подробно личните ми разходи за бала в САЩ бяха:

• ·         Роклята: $30, като бях с ежедневните си маратонки под нея, защото беше дълга и обувките не се виждаха (класа, знам)
• ·         Аксесоарите: $0, защото просто ги взех назаем от приятелка
• ·         Грим и коса: $150 (тук се изпуснахме заради приемната ми майка която настоя на всяка цена да подари на мен и на приемната ми сестра поне една глезотия)

Не знам колко харчи средностатистическия български абитуриент, но бих се обзаложила, че ще бъде повече от гореспоменатата сума, която не забравяйте, е от една от най-богатите и скъпи държави в света. 

Какво според вас говори това сравнение за културата на двете места и отношението към баловете? Защото според мен, да, суетата присъства и на двете места, но в България ние сме я довели до безобразна крайност. Толкова сме се отдалечили от основната цел на това тържество, което е да се сбогуваме с хората, с които сме прекарали толкова време и искрено да се забавляваме за последно, че чак боли.

Целта не е да се подготвяме с години за една единствена вечер, вместо да използваме това ценно време (и пари, и енергия) да мислим как искаме да продължим живота си (защото, за сравнение колко от кралете на бала са прекарали дори и половината от това време в размисли за образованието/кариерата си?).

Целта не е и да трошим безумни пари за фриволни еднодневни удоволствия като наем на скъпа кола (а защо не и кон), заря, фотографи, фонтани от шоколад... Всичкото това усилие, с цел показност, да се доказваме пред познати и непознати и да качим по една снимка у фейса, нищо че после сме се напили на животно и не помним нищо, е плачевно.

И искате да ми кажете, че това е приемливо?

Майка ти да е безработна, а баща ти едвам да взема 800 лева и ти да дадеш четирицифрена сума само за роклята за бал, принуждавайки родителите да вземат кредит (бърз, разбира се)? И то в една от най-бедните държави в ЕС?

Или да платиш куверт 200 лева (дори без нощувка) в прехвален топ хотел, само за да ядеш претоплена храна и да пиеш най-долнопробния, надценен алкохол?

Да обясняваш колко е важно да пазим околната среда, а на бала да трошиш бутилки и да гърмиш пиратки точно пред училището си (и после да не почистиш, естествено)?

Да похарчиш повече за наем на лимузина, отколкото си дал за учебници през общо петте си години на средно образование?

Всеки може да прецени за себе си. Аз реших, че не желая да участвам в този просташки парад на суетата и да оставям разни кожодери да извлекат колкото се може повече пари от мен, без да ми дадат някаква стойност. Вместо бал, моят подарък за завършването ми беше пътешествие до Кипър с брат ми. Само за цената на една абитуриентска рокля, двамата изкарахме върховна седмица на този страхотен остров. А на самия ден от бала отидох на нощна разходка и бар с най-добрата ми приятелка и имам само топли спомени от въпросната вечер. Ако балът беше едно умерено и приятно празненство (както беше изпращенето ми, на което се събрахме в ресторант с класа и класния и после ходихме на дискотека), с удоволствие щях да участвам, но уви, поне в моя случай това беше невъзможно.

Хора, използвайте ги тези глави, моля. Точно, защото един път се живее, не може да си позволяваме такива мизерии. Пък и да си го кажем право в очите- да завършиш средностатистическа българска гимназия не е постижение, което заслужава тридневни празненства.

ПС:Една от любимите ми каузи е осигуряването на висше образование на ученици в неравностойно положение- Steniskanabala.bg, така че ви призовавам дори и да не сте абитуриенти да ги подкрепите. (пък и тениските са супер готини всяка година).

Ако искате да получавате още ценни сведения от моя блог, може да харесате моята фейсбук страница (цък) и да се абонирате за блога само с имейл, от най-горното дясно ъгълче на страницата, където си пише Абониране.