Стереотипите за Испания, които се оказаха верни…| Всичко е въпрос на Вяра

Откакто заживях на Канарските острови осъзнах, че в голяма част от стереотипите, които толкова мразех преди, има поне зрънце истина. Това в никакъв случай не ме убеди да ги следя сляпо, де. Просто предразсъдъците са странна птица: хем пречат, хем помагат. След като прочетете следните 8 стереотипа за Испания, които за мен се оказаха верни, ще се уверите сами.

1. Испанците са шумни. Принципно хората тук умеят да спазват изискванията за тишина, когато трябва, например в библиотеката (освен в училище де, много ясно). Но, когато са на улицата, на кафене или особено в градините си, за канарците е супер нормално да се чува как някой се дере с пълно гърло, само за да пита съседа си, когото не е виждал от цял час, как са неговите банани, семейство, здраве... В началото аз доста се стрясках, особено защото къщата ми на Ла Палма е между плантация и зеленчукова градина и всеки път, когато някой креснеше, т.е. по 3 пъти на ден, си мислех, че има някакъв спор (съдебен?). Но сега изобщо не ми прави впечатление, може би и защото леко оглушах. 
2. Освен това, местните говорят адски бързо. Всички сме чували, че някои европейски народи са известни с бързия си говор (французите например), ама канарците бият всякакви класации. Още нещо, не само че вървят средно с 15 думи на секунда, но и на всичкото отгоре те бият своите континентални сънародници с това, че канарския испански има един куп диалектни думи, които ги няма в никоя друга испаноговоряща област. А и канарския диалект се дели на още поддиалекти в зависимост от острова. Да вземем например думата пуканки. Общоприетата дума навсякъде е palomitas, но на Канарските острови използват още и  roscas или cotufas, зависи дали се намираш на западните 4 острова, или на източните 4. Чудно, нали?
3. Както споменах вече в статията за неочакваните прилики между България и Канарските острови, празненствата тук са на ниво. Не само младежите, но и най-възрастните испанци с удоволствие слушат каква ли не музика, танцуват без свян до зори и си пият до насита на местните фиести. Случвало ми се е петък вечер да видя как петдесетгодишните ми съседи се събират в произволна къща и без специален повод си правят вкусна храна и се наслаждават на вечерта. Чудесна култура, бих казала. 
4. Испанците са много дружелюбни. Никога през живота си толкова непознати хора не са ми казвали моето момиче 5 секунди след като сме се запознали, което аз намирам за супер мило. Също така на Ла Палма бързо придобих местния навик да поздравявам всеки, когото срещна, дори да го виждам за първи път. Любимата ми част от тази привичка е как дори и най-намусените хора веднага променят изражението си, когато им метна едно Ола. Представям си как си казват наум: „А добре, тази чужденка говори испански, може да ѝ се усмихна“.
5. Ръка за ръка с дружелюбността върви и техния уклон към докосването. Тук всички, дори и мъжете, се поздравяват с две целувки по бузите и докато разговаряш с някого не е странно да те докоснат по рамото, да те щипнат или да те гушнат (разбира се в общоприетите норми за умереност). Сега покрай вируса този обичай поумря, но не смятам, че на хората ще им отнеме много време да си възвърнат старите навици.
6. Известната разговорливост… Всеки ден, без изключение, ми се случва да ме заговарят непознати. Дали ще е продавачката в магазина, която харесва сандалите ми и иска да знае откъде съм ги купила, дали някой фермер, който си почива пред къщата и просто ще подхвърли шега за бясното му куче, което не хапе или най-прясното, което ми се случи вчера, докато с приятели отидохме на плаж: „Ооо, карантината свършва нали?“ подвикнато от жена, която очевидно реши, че сме новопристигнали туристи…хората тук просто обичат да си говорят. Особено, когато тъкмо бях пристигнала, навсякъде дори и в банката не спираха да ме питат: „Харесва ли ти селото, острова, какво ти е впечатлението?“. Може би трябва да си преведа блога, да разпечатам една-две статии за канарските острови и да им дам сами да разберат.
7. Испанския мързел. Вярно е, че на Канарските острови жизненият ритъм е доста по-забавен в сравнение с Европа, че и дори с континентална Испания. Най-често срещаното работно време на повечето места в селото ми на Ла Палма, от книжарници до студиа за масаж е от 10 до 12 и после от 16-20, т.е. общо 6 работни часа общо. Изключение правят единствено хранителните магазини, заведенията и други от първа потребност. Имайте предвид все пак, че това е положението в едно селце с 3000 жители и старите традиции, от когато почти всички са се занимавали със земеделие повеляват такъв начин на работа. Пък и слънцето тук между 12 и 16 е нечовешко, дори и на моменти през зимата (ако дори можем да наречем малко облачета и дъжд зима).
8. Лошия английски. Моят опит тук ми доказа, че да, наистина много от испанците не умеят или не желаят да говорят на английски, дори и сред младежите. Същото се отнася и до другите чужди езици, било то немски, френски, италиански… И на много туристически места, работещите предпочитат да се разберем на испански, въпреки че моят е леко счупен, вместо да им се налага да преминават пред адското изпитание, което е да ми обяснят нещо на английски. Не знам как се оправят обаче с английските туристи, които нито могат да обелят дума на чужд език, нито дори да кажат р.

Толкова за моите впечатления. Чудя се какви ли стереотипи за българите съм потвърдила аз пред хората тук? (предполагам в повечето случаи никакви, защото хората знаят изключително малко, че даже нищо за нашата красива държава, хаха).

Ако искате да получавате още ценни сведения от моя блог, може да харесате моята фейсбук страница (цък) и да се абонирате за блога само с имейл, от най-горното дясно ъгълче на страницата, където си пише Абониране.